Нощната железница е изход от зимата. Остава ни гробът на морските кончета. Погребваме вятъра в печката и търсим очите на Марио Стоев-Анхело.

Александър Арнаудов

*
Тръгва нощната железница.
Разнебитени са вагоните.
С големи очи като въпросителни.
Чувам клепалото.
То знае пътя.

*
На гроба на водните кончета
няма нищо.
Останала е само замръзналата дъга.

*
Желязна горяща печка.
Книга на Дикенс.
Хляб и масло.
Ледена зима.
Запалени свещи.
Чашка джин.
В комина свири вятър.
Въглищата светят в печката.
Като очи

*
Содена питка.
Разбърквам брашното -
топло и дъхаво.
Напомня за минали Коледи.
Разбърквам нежно,
това е живота.
Не слагам сол.
Слагам сълзите си.
Само един хляб.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022