Ножът на времето дълбае сърце в дървото на живота на Евлоги Байлов.

ножче и сърчице

носейки товар в гърдите
той в ръцете ми се сипе
през устата си изкарвам
ножове - въпросителни
и ръцете ми олекват
щом ти кажа, че ми липсваш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024