New Asocial Poetry

View Original

Весислава Савова - Сутрин в мъглата

 Чуваме времето все по-слабо. Намираме уют в мъглата сутрин. Сънищата добиват плътност в текстовете на Весислава Славова. 

Александър Арнаудов

(генерална репетиция)

уютно ми е сутрин в мъглата
генерална репетиция за времето
когато ще чувам все по-слабо
когато ще виждам все по-размазано
топъл дъх току до ръката ми
кучето е намерило пръчка
генерална репетиция за времето
когато ще се придвижвам все по-бавно
когато ще ми трябва опора все по-осезаемо
уютно ми е сутрин в мъглата
още чувам
още виждам
още си вярвам
завеса без аплодисменти
репетицията е успешна

 

(поправителен)

слънцестоене зимно
звездата на Витлеем напомня
че Спасителят отдавна е роден
разпнат
възкръснал
а ние все така търсим знаци
в перо от гълъб
в курешки по рамото
в четирилистни детелини
интелигентни сме но не ни достига време
да изучим законите на природата
все вината е някъде другаде
вина за поредния
поправителен

 

(шишарковица)

шишарковица се пие
в най-синия час
тялото изнемогва
умът блуждае
но душата!
прокрадват се спомени
луната изгрява
пълна
поглъщаща
шишарковица се пие
в най-лунната нощ
сънищата
добиват плътност

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021