Представяме ви дебютната публикация на Наталия Начева на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. Авторката казва за себе си, че е на 26 години с бакалавърска степен по психология и магистърска по управление на човешките ресурси, но с огромна страст към литературата.

По грешния път

Корозирала душа
и пепеляво сърце
борят се с непорочния ми ум,
те, нечисти, искат да го замърсят,
а той, невинен, мълчи си.

Сиренце

Аз съм мъничко мишле,
хванато в капан.
Сиренцето е депресия,
но искам да си гризна.

Торба с мисли

Събери в торбата –
костите ми,
мислите,
и миглите.
Хвърли ги в гората –
да ги ядат мечките.
Не искам сърце,
вземи и крилете,
и ноктите,
и зъбите.
Ще се родя отново,
но нищо няма да ти дам.

Тъжен тон

Минорна котка
в свирепата реалност,
ослепяла, проскубана
и мокра
от сълзите на гробаря.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021