Отваряме очите си като преди умиране. Писъкът на птицата ранява небето. Залагаме капан на душата си в стиховете на Елисавета Шапкарева. 

Александър Арнаудов 

*
ще те погледна
с третото си око
с четвъртото
с цялото си същество

ще те прегърна
с двете си ръце
с трите
ще те усетя
като никога досега

като пред раздяла
като пред умиране

*
като природно явление
непознато и неочаквано
смъртно раняващо
или целебно
обезболяващо
нищо не значещо
всичко помитащо

като стон на цигулка
като звук от пиано
и космическа гайда
или звън на камбана

като вятър в гората
или буря в морето
като песен на птица
като писък на птица

ти какво си?

*
ти си
моят принц
и моят просяк
малкият принц
и луната

падащата звезда
метеор в нощното небе
облото камъче
от реката изплюто
гъсеницата
и пеперудата
косачката
и тревата

ти си това
между да и не
на което не мога
да отговоря

*
ще ти поднеса
миртово клонче

като символ на любов
на щастие и мир
и на успех
или на смърт
от мирта е
венецът на Христос
но и венците
на поетите

или си направи
миртово вино
а аз „ангелска“ вода
а може и
миртово масло
за благослов

*
залагам капани
на себе си
на близките си
на приятелите

искам да уловя
миговете
годините
вековете

ароматите
настроенията
чувствата
и сърцата им

залагам капан
на душата си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021