Страхът ни забрави небето. Някой подпира вятъра, за да летим като ангели. С поезията на Димитрина Желязкова-Етина.  Александър Арнаудов 

ТЪРГОВЕЦЪТ НА КИЛИМИ ЗНАЕШЕ,

че няма да полети.

Това са глупави приказки

маркетоложко вълшебни.

Всеки килим си има

своите две страни –

красивата – за очите,

грозната – за цимента.

Търговецът на килими знаеше,

че жена му тъче,

че пръстите ѝ са възлести,

а боите – отровни.

Над главата ѝ пада,

космично въже.

Кой ѝ спусна въжето?

Той твърди, че не помни.

Търговецът на килими знаеше –

тази няма пари.

Голораменна тя. Тъжногледа.

От косите ѝ капят уморени искри

и се стичат

в ръцете му бледи.

Търговецът на килими знаеше

що е страх от небе,

но страхът му забрави небето.

Те се свиха в килима,

а в едни висини

ненадейно

си спомни въжето.

*

Остави си крилете на закачалката.

Не си влачи краката по пода.

Има молби и нахалства.

Вторите са чести. И много.

Изправи си гърба. На масата

след гладовете не бягай.

Бавно засищай се с хляба

и на чужд не посягай.

Малък си. Още не знаеш

възвисен ли си или паднал.

Някой подпира вятъра,

за да летиш като ангел.

Не си закривай очите.

Слушай, споменава се бога.

Има молби. И нахалства.

Първите хич не са много.

ЕРЕТИЧНО

След толкова реални кръговратиснежинката, която ме облизвадали пък не е същата снежинка,целувала и детските ми мигли.Как иначе тъй чисто да заплачаот радост като радостта, коятовърху езика ми от миналото пее,когато още не познавах думите.Човеците не бяха съществителнии най-съществен бе смехът на малкия,гладът му, каращ слънцето да зреепо-бързо да кипи водата в чайника.След толкова реални кръговративъзможно е да ти издишам облак,да го превърне в лупа светлинатаза благото око на моя Господ.И той да те погледне със едното,докато с двете срещу тебе клепам,защото те обичам и защотокогато ме обичаш Бог ме гледа.

 Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021