Четем по устните и сочим обесените обувки на жицата. Търсим безцветието на очите. Времевите потоци минават в стиховете на Гергана Георгиева. 

Александър Арнаудов

*
Литконюнктурата
и вечните кредити
от курса по творческо писане
прегърнати
оргазъм и пиянство
под синьото свише
Някой
чете по устните
и сочи
обесените обувки на жицата.

не пожелавай смъртта на ближния си

някой решава
че може да закусва с душата
да я изтръска
в безцветието на очите си
че времевите потоци минават
през опънатите нишки
на неговите селения
че може да доначертае
кардиолинията на задушаване
докато слуша чакона на Бах.

„Красивото покаяние на чиновника 2“

гоблен Класика
в
цвят шампанско

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021