Дъхът разбърква посоките. Девет зими се сливат в пролетта на душата ни. Всички пътища са белези в стиховете на Павлина Петрова. 

Александър Арнаудов

С мирис на слънце след дъжд

Понякога не съм жена, а Време
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб
като късно Слънце
и всеки сърдечен удар на тишината
продължи в прегръдката ти
и заглуши думите:
„Колко дълго те чаках”
А твоят дъх разбърква посоките
за да се слеят в мен

По кръгове на хвърлен камък

Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези...
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми...
прогизнали от летен спомен...
И зъзнат изранените мечти...
и в тишината срещат мен.

По мен

Кубче лед – огледало, което постепенно разлива
твоите черти по мен докато потънеш в дълбините ми

*
След девет зими преболели в десета – Пролет в душата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021