Държим звярът затворен вътре в нас. Прощаваме на всички и на себе си в поезията на Людмила Петрова.

Александър Арнаудов

Игра

Слънцето върза

чорапите си

и се подготви да играе на карти.

Реката му се подигра.

Грабна блестящите куки на вълните си

и изплете тънка дантела.

Вятърът ги изгледа,

издуха златен прашец от ревера си

и се приготви да хапне облачен сутляш.

Трябваше им четвърти за каре.

Зверщина

Понякога звярът

проговаря в мен.

Държа го затворен,

изолиран,

заключен,

овързан.

Но, той

проговаря.

Казва възмутителни неща

за възмутителни хора,

отвратителни думи

за отвратителни ситуации,

неприлични изречения

за неприлични изказвания,

ругателни срички

за ругателни реплики.

А просто трябва да се успокоя,

да го приспя отново,

като простя на всички и на себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021