Посокота на самотата е хаотична. Напускаме единственото си място в света. Нощта е мълчалива в поемата на Бадер Алсуейти. 

Александър Арнаудов

Химн на самотата

В онези вагони,
които не водят до гара,
твоята посока е хаотична
като теб.
Там, където всички напускат
своите места,
оставаш единствено ти,
не мърдаш от мястото си.
Мълчаливи са местата,
през които срамежливо
си преминал.
Грохотът на нощното ти
бълнуване,
вечният ти въпрос за
измислени адреси,
непрестанните ти
болезнени вопли,
докато надуваш градския тромпет...
Всеки ден сякаш е малък пророк,
заселване по улиците.
С безсрамните си стъпки
се превръщаш в
туристически гид.
Теб, който си
наполовина убит,
те смазаха конете на умората.
Оставиха червени печати на челото ти,
следи от копитата им.
Ти, откакто те познавам,
все предпочиташ голотата
на деня.
Виждаш страшилището на света
в своя мрак,
въоръжен с въпроси и вълнения,
преминали през тунела на душата.
Копитата на времето преминаха
през теб.
Острите зъби на гнета
дъвчеха плътта ти.
Гарвани летят и кацат,
а в пустинята все още
стои твоето плашило.
Жестоко е граченето ти, гарване,
на клона на дървото
на твоята тъга.
За малко щеше да се превърне
в официален химн
на самотата ти. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021