Зимата изяжда есента. Мракът се спуска в просъница. Търсим надеждата в текстовете на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

Нормалност

Ребрата му

са татуирани

с орхидеи.

Разпънат

на масата

на патолога

лежи копнежът,

че живота

отново

ще стане

нормален

*

Мъдростта не

ни отива.

Като децата

правим лудории,

за да забравим

за страха си.

Иначе ще

стигнем до

самотата,

в която се

предаваме

и осъзнаваме

колко сме

слаби и

немощни.

Мъдростта

не идва с

годините.

Господи,

Ти чувай ни

и никога не

изоставяй нас

Твоите бедни

деца.

*

Мокри

разноцветни

листа бродират

есента.

Парченца от хляб

примамват

измръзнало

куче.

Виното попива

в жадната

земя.

Вятърът

оплаква

живите.

Задушница.

*

Полумрак,

получовек

върви в

просъница.

Полуистини

бълва Интернет.

Полуизстинали

се мъчим

да живеем

близо до

нормалното.

Полудяваме ли -

кой ли от

полунормалните

ще ни каже.

*

Утринта ни

погали с

бяла есенна

мъгла.

Клоните

зашумяха

минорно.

Нямаше

надежда за

слънцето.

Ноември

бе такъв -

горд, наперен

и студен.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021