Не бихме се родили, ако знаехме, че това ни убива. Живеем с мисълта за отсъствието. Преразказваме нищото в дебютната публикация на Гордан Изметов на електронните страници на Нова асоциална поезия.

Александър Арнаудов

*

опитвам се

да преразкажа

нищото,

защото преди да дойде

всички го отричаха

*

Ще спя

Без вас

И всичко ваше

Ще съм под вас

Дюшекът на провала

*

не би

се раждал

ако знаеш

че това

те убива

иглички от отсечено сърце

подаръци попиват

мисълта на идиот

елхови сълзи се забиват

в празничния под

накратко за свободата

умът ми води

неуютни

посетители

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021