Зимата дойде като самонараняване, студ и емпатия. Астероидите ни подминават, заразата се прибира у дома отпочинала. На най-празния от всички стол - този на живота четем най-новите стихове на Саня Табакова.

 

ЕМПАТИЯ

Знам, че днес си изпаднал в беда,
че не искаш да се събуждаш...
Нека бъда твоето куче в студа
помежду ни...

 

ЧАКАЛНЯ

На най-празния от всички стол

седи прежълтяло листо.

Пътник е.

ДЪЖД

Тази нощ

Есента си поплака.

Тревата я чу

и се върна,

възкръсна.

Ти не.

ЛЮБОВТА Е САМОНАРАНЯВАНЕ

(July morning)

Сутрин

се изкачвам

по острието на смеха ти,

а любовта кърви в розово.

2 СЕПТЕМВРИ

Астероидите

ни подминават.

Краят на света се отлага.

Историята се повтаря

по площадите

като фарс.

Разноглед.

Употребени,

рибите на сухо

мълчат, миришат,

вещаят... ново нищо.

Студентите отлитат

безадресно.

Заразата

се прибира

отпочинала.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021