Имената ни поникват в цветовете на срама. Мъртвите попиват първите ни сълзи - „от мое и наше име“ в стиховете на македонската поетеса Саня Атанасовска. 

Александър Арнаудов

От мое и ваше име

Няма да имаме пари
да купят желанието на болните
нито за бедните
които пред витрината
гледат великолепието на света
от мое и ваше име
като малка билка
ще поникна в долината на прадядо си
където децата намират учебници
за да не е бос.

Муза

Слушам стара песен
движеща се
между две географски точки
и приличам на тюркоаз
смяна на костюми в морето.

Хвърлих музата си
във въздуха,
и тогава намерих огън
където може да се стоплим.

Диаспора на стихове

Първата ми сълза е за теб.

Слушам диктата на сивото.

Пеперудата е уловила свободата си
в хербария. Така че мъртвите попиват
миризмата на грозде през есента
както усещам нашата сага.

Последната ти сълза е за мен.

Ние творим всеки ден
диаспора на стихове.

Облечен в цветове

В този свят на непознати
където не живеят нито живите
нито мъртвите почиват
облечи ме в собствените си цветове
Ще облека цикламена рокля
и пепелява шапка.

Срам

Лудостта на любовта ме напусна
когато видях две жени, простреляни в стената.

Определението за съществуването на зимата
беше в топлината на одеялата.

Огромното нищо не ме смути
и ме помоли за всичко.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021