В новата си поетична книга, носеща заглавието „Повярвах. Повървях“, Димитър Пенчев предприема едно пътуване към себе си, оста на което се оказва самият той, с неговите търсения и осъзнавания, лутания и намирания из картата на дните. Вървейки през сезоните на живота си, той събира вяра в смисъла на посоката, която е избрал и тя пораства с всяка следваща крачка. В края на пътя стои любовта, онази, която балансира света на крехките си рамене и носи името на всеки, който някога я е изпитвал. Тя е оста на сърцето, което събира и разделя, умира и възкръсва в своето живеене. А за да стигнеш до нея, е нужна единствено... вяра.

               Мъдра, балансирана, идейна, крачка към стойностното слово и едновременно с това, крачка към читателя, такава е „Повярвах. Повървях“. Причинете си пътуването сред нейните страници и ще разберете къде би могъл да ви отведе животът. А след това му повярвайте.

Ива Спиридонова, редактор

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021