Студът разяжда погледа ни. Времето кърви върху нашите тела. Любовта пада като бомба в стиховете на Ванеса Стефанова. 

Александър Арнаудов

Небето

Повръща
деня на смъртта ми
пускаш слънчоглед
в гроба
на любовта

София

затворена
мръсна путка
пълна с вируси

Токсин

разяжда сърцето ми
храни душата
топли живота
един студен поглед
ражда
красивата агония

Шибана курва

когато те заобичам
безмълвно се измъкваш
когато те проклинам
падаш като бомба 

в мозъка ми

Витошка

сцената
където
пребити
мизерни деца
гледат лукса
кървящи
замръзват

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021