Зимата е пъзелът, който подреждаме неуспешно. Сътворени сме против всички правила. Разбираме, че сме родени живи в поезията на Мария Стоянова. 

Александър Арнаудов 

трябва да заплачем
за да разберат
че сме родени живи

трябва да умрем
за да заплачат живите

трябва да ни боли от сбогувания
за да разберем
че не сме мъртви
за да разберем
че живеем
за да плачем

будна до спящите
гладна за любов до пренаситените от себе си
скитаща до уседналите
жива от несбъдване до смъртта на примирените

след името ми сложи звездичка
за да ме обясниш
под чертата
не използвай думи за любов
опиши ме
така
сякаш
никога
не си
ме обичал

зимата е пъзелът
който подреждаш дълго и безуспешно
влязъл в гостната на сърцето ми
и понеже си винаги тук за малко
аз го разбърквам
и когато се върнеш
обичам да те гледам как започваш отначало
и да се смея
че не успяваш
аз съм цяла
не разбра ли
разбърквам теб в себе си
докато повярвам
че те няма

сътвори ме против всички правила
мисъл от мисълта ти да съм
без тяло
оная скритата
без подобие
нетленна ме създай
тихо
никой да не ме предусети
никой да не ме види
и да не вярваш
чу ли
че си ме измислил

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021