Казвам се Деница Минева (или Дена Минева, името с което представям стихотворенията си).
Родена съм в град Плевен, но живея в София. Нещо може би интересно, е запознаването ми с
музиката на едва 5 годишна възраст, последвано от девет последователни години занимания с
пиано, четири от които в музикално училище "Панайот Пипков", град Плевен.
През 1999 г. завърших СУ „Св. Климент Охридски” специалност Социология, степен магистър с
дипломен проект: "Всекидневно и Естетическо: социокултурен анализ на вещите в съвременното
изкуство (върху анализ на произведения на изкуството на Недко Солаков)".
Непосредствено след като завърших университета, започнах работа в агенция за маркетингови и
социологически проучвания, за около период от две години (2000 – 2002).
През 2003 г. в мен се породи желание да живея, работя и общувам с различни култури. Започнах с
Европа и стигнах до Близкия Изток и обратно. От януари, 2018 г. работя и живея в София.

 

Сезон

в усмивката й
чайки

 

*

дали да повярвам

на съня

в който бяхме заедно

но тогава

ще трябва да дочакам другия

другия в който не бяхме

за да те проумея

 

*

извадих зимата от килера

чакала ме бе

в пет торби

и пет кутии

Краят на декември

една година без навес

кротък дъждец ме събуди

за да отмие излишното

отминали

светлини

и точно преди

кръгът да се затвори

и точно преди да превали

няколко капки се сбъднаха

 

Пролет

последната лула на зимата
изпуших през ноември
обещах си безвремие
не я пали

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021