Боряна Тодорова е родена през 1997г. в град Стара Загора. Завършва
„Национална Априловска гимназия”, а след това учи специалност
„Медицина” в Софийски университет. Нейни статии са публикувани в
списание „L`Europeo”, както и в сайтовете Actualno.com, Kinematograf.bg,
Klinklin.bg.

*
Повярвах на Булгаков,
когато написа,
че ръкописите не горят.
Затова хвърлям своите
в уличните локви.

*
В този град всичко си е същото.
От трамваите слизат влюбени момичета,
посрещат ги букетчета с цветя.
По пътя се разминават
бързащите с лудите
и взаимно си се подиграват.
Кучетата са по-внимателни от хората
и пресичат улиците с висшия си разум.
Просяците неотменно са завардили ъглите си
и тъй приличат на разпоредители
на тяхно лично, тайно театрално представление,
в което сме посредствени статисти.

Но тъкмо щом повярвах, че всичко си е същото
и понечих да поема букетчето с цветя,
замръзнах пред трамвайните врати,
които се затвориха с трясъка на гилотина.
Прибрах ръцете си в джобовете.
Пръстите ми, свити във юмрук,
готови за саморазправа
с илюзията, че винаги ще бъда чакана
на тази спирка.

Разбира се, че нищо не е същото.
Хераклит веднага би се съгласил.
Не можеш да преминеш два пъти
през един и същи град. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021