Ангелите крият крилата си от света. Търсим истинския си образ в пиршеството на фантазията. Летим към звездите в текстовете на Палми Ранчев. 

Александър Арнаудов

С ЛЕКОТА

сменям маска след маска.
Какво изтънчено забавление.
Пиршество на фантазията
и вдъхновена игра със значенията.

Не очаквам да ме харесват.
Достатъчно ми е разнообразието.
И да науча защо някакъв очаква
да се появи истинския ми образ.

ГОРЕЩО

Има дни, в които друго не мога да кажа
освен: Горещо е!... Нетърпимо горещо!...
В такива дни не съм се раждал. Не съм
живял. Няма да умра. Защото е горещо.
Нетърпимо горещо. Единствено горещо.
Забравил съм какво очаквам да се случи.
Какво с мене не веднъж се е случвало.
В такива дни е само горещо. Няма край
горещината. Едва ли някога ще свърши.
Тези дните са дълги. Продължават години.
Даже векове. Напълно никога не свършват.
Тогава е само горещо. Нетърпимо горещо.

ШЕПОТ

Ангелите са обикновени хора, скрили крилата си,
за да не ги изцапат. И да не дразнят безкрилите.
Летят главно нощем по своите странни маршрути.
Понякога разговаряме. Но сами летят към звездите.
Изглеждат тъжни и самотни, и когато са заедно.
Сутрин шеговито тълкуват един на друг сънищата си.
Надпреварват се да говорят, увлечени от своята игра.
Никога не се интересуват разбирам ли техния шепот.

АЛЕКСАНДЪР ДЯКОВ

Ъгловата Майка България, бодеща въздуха с остри,
корави и жестоки цицки. От тях сучеш: Недоволство.
Нерешителност. Несъгласие. Желание да удариш
с юмрук. И затаените крясъци на издяланият камък.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021