Велислава Кандова - Невинни
Въздишките ни се разминават във времето. Търсим очите си, които засядат в небето. Вратите зад нас се затварят в стиховете на Велислава Кандова.
Александър Арнаудов
Такава трябва да е жената
като вода
като вятър
като небе
волна и истинска нежна като перо
от падаща птица
убита от гладен
*
жените живеят в затвори
наречени
със мъжки имена
Невинни
не ми се спи когато знам
че моите въздишки
са точно отброени
точно отброени са и твоите
и все се разминават
някъде между моята шия
и твоята
заседнали като в асансьор
с двама човека и едно огледало
в което виждаме почервенелите си лица
търсим очите си изпод тежките мигли
пъхнали ръце в бездънни джобове
прехапали устни до кръв
устремени в шума на машината
скърцат метални въжета
и надеждата времето от мен до теб
да спре в пауза траеща вечно
или поне точно толкова
колкото да кажа искам те
не само сега в тоя миг
да пъхна ръка в твоя джоб
да те притисна в ъгъла виж
огледалото се пропуква
от най-сладка целувка
и се опитва да ни раздели
на безбройни човеци
но ние вече сме голи
шумни и невъзпитани
тичаме по етажите
а вратите след нас се затварят
очакващи следващите
невинни
Избери първо мен!
(На Юли и Мая)
Кога една майка е най- тъжна?
Когато не мога да се разделя
на две!
Да прегръщам двете ми чеда
едновременно,
да пея две любими песни,
в един и същ миг,
да разказвам две любими приказки за далечни, непознати страни.
Да играя две роли,
в два отделни спектакъла,
в две сцени- креватчета!
Да шептя - обичам те
на два гласа, мечтателно.
Да целувам две чела,
две алени устички,
две любими ръчички,
всяка вечер се протягат към мен
с жалното:
- Избери първо мен, мамо,
избери първо мен!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020