Диана Димитрова - Графити в подлеза на живота
Слънцето захапва лятото и остава отпечатъци по нас. Превръщаме се в графити в подлеза на живота. Изчезваме като Алиса в заешката дупка в стиховете на Диана Димитрова.
Александър Арнаудов
*
някой ден ще остане само един айсберг
голям колкото сърцето на бог
и тежък колкото липсата ти
няма да има кораби
ледоразбивачи
пирати
корабокрушенци
спасителни лодки
никой няма да помни титаник
и това не е нито метафора
нито стихотворение
*
устните ми - червени кокичета
по гърдите ти - черни скали
поникват сърца - бели гълъби
графити в подлеза на живота
*
нямам резервен живот за който да те отложа
ако не се преродя в човек
мога да те обичам безусловно
като куче
ще се снимаш с мен
ще се разхождаме в парка
ще лежа на дивана ти
ще ми готвиш
така както не би го направил за никой човек
вечер ще ме прегръщаш в леглото си
докато облизвам нослето ти
а сутрин ще те будя по същия начин
ще си спестиш сълзите
и думите
нирвана в 7 сутринта
сутиените в гардероба ти
и нуждата да купуваш розови чехли
лесно е
представи си че никога не си ме срещал
и аз ще изчезна
като алиса в заешката дупка
*
искам да целуна ван гог
до посиняване
в онази звездна нощ на моста между живота и смъртта
да ми подари слънчоглед
после да отреже от ухото си
за да нахрани уличната котка под лампата
нарисувай ми портрет винсент
знаеш как изглежда кървящото сърце
*
слънцето леко захапва лявото ми рамо
остава топли отпечатъци по шията ми
разтваря устните ми във формата на окръжност
усещам лъчите му върху гърба си
горещо ми е
отварям очи
в тъмната стая сме само ти и аз
вплетени в сенките си
до леглото има тиква и кон
и нито помен от разказвачите на приказки
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020