Съвсем неочаквано хлябът и ножът ще са в тези, които обичаме. Така „смъртта ще остане без царство" в най-новите стихове на Маргарита Черникова, която наскоро издаде поетичната си книга „Думи на кръст", в ноемврийската апокалиптична карантина на списание „Нова асоциална поезия". Успех и на добър час на стихосбирката!

За теб

Чудя се как да ти изпратя думите си,
за да не изглеждат купени случайно в магазините,
а да знаеш, че сама съм ги отгледала като бебета
и съм ги научила да говорят.
Ако ги изпратя с цветя от градината
искам ръцете ми да са върху тях, да не вехнат.
Ако са в кутия, искам устните ми да са печат,
да не се изгубят.
Ще ти изпратя сърцето си
и думите ще са като нож забит в хляба.
В теб ще са ножът и хлябът!

*
Щом Бог е спрял
на десетата заповед
и аз ще спра да пиша
на ръба на душата си,
и ще й заповядам да диша!

На другия край на деня

Не се научи
да поздравява.
На "Добър ден!"
отвръщаше
"Сигурно сте прав."
Сваляше шапка
на гълъбите
и ги наричаше
господа министри.
Кучетата го плашеха
до смърт
и щом ги видеше
се покатерваше
на дърво.
Прекосяваше парка
от другия край на деня,
да не би да се сблъска
със себе си,
ненавиждаше лудите.

Сбогом

Сивият камък
край реката
е разтревожен.
Нещо му липсва,
изгубил е спомен
и оглежда небето.
Дори на камък
в сърцето
завалява дъжд
и заличава
любовта
на слънцето.
А братята му
го викат
и той потъва
недообикнат
само с един лъч
в сърцето.
После ще кажат-
замина в чужбина,
така е прието...

Съвсем неочаквано

Един ден ще седим на дивана,
телевизорът ще работи
и ще се усмихваме.
Как ще се смеем на тези неща,
на тези стихове
без обуща,
на хората с маски
без лица,
на арестуваните площади
и знамена.
Обувките ще се върнат по домовете,
маските в театъра
и ще се смеем непрекъснато, постоянно
и съвсем неочаквано!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020