Радиовълните пронизват дните ни. Побеждаваме вятърните мелници с маски. Раждаме се с болката в тесктовете на Ася Палева. 

Александър Арндаудов

 

*

Споделям

тишината на

сърцето си.

Не нахълтвай

шумно,

понеже

залезите

ще осиротеят.

 

*
Защо сте чисти,
попитах сълзите си;
защо си свито -
попитах сърцето си;
защо виждаш
песимистична развръзка -
попитах ума си.
Отговори ми радиото
тихо -
защото си
просто
човек.

 

*

Дъждът

проми

изсъхналите

мисли...

Живителната

влага попи в

ожаднялата

земя.

Бурята отнесе

овехтелите

разбирания

за живота.

Дойде

есента.

 

Авантюра

Ще изляза
навън,
ще сваля
маската
от голата
си душа
и ще победя
в боя
с вятърните
мелници.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020