Часовете се губят в писма, които не написахме. Примката на времето се увива около луната. Все е слънце и вятър в стиховете на Весислава Савова. 

Александър Арнаудов 

(талисман)
пиперлив е езикът ми
но владея думите
всеки ден нижа огърлици
едни украсяват лебедови шии
други душат дебели вратове
солта по раните е облизана
от вълци единаци
вили по луната до прегракване
гарванът на Едгар Алан По
не спира да повтаря Nevermore
хванат в примката на времето
прочиствам си гърлото
и продължавам да нижа
талисман за безделници

(очи)
камъните с форма на сърце
имат малки дупки в средата
запълвам ги с пясък
а вятърът го разпилява
поглеждам с едното око
през дупката към залеза
с другото ще погледна утре
през дупката към изгрева
все е слънце
и вятър

(копнежи)
писмата които не написах
писмата които не изпратих
кошмари и внезапни събуждания
часове на броене и губене
не ме е грижа за бройките
а за копнежите...
копнежите крепя на раменете си
Атлас потръпва...
и се разпиляваме

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020