Мълчим и слушаме времето. Животът и смъртта са наши, докато страдаме в центъра на човека. Търсим себе си в предишния ден с поезията на Георги Бутраков.

Александър Арнаудов

Мъдрецът

Разправя ми, че станал стар,

След като станал млад.

А преди това е бил дете.

Представяш ли си???

Знаел е неща,

Преди да знаеш неща

И дори

О, дори

Ще ти ги разкаже.

Не искаш ли??

Жалко...

Твърде жалко.

Но ще ти ги разкаже...

Ти мълчи и слушай...

Така де, мълчи..

О Fortuna

Всичките ъгли са твои

Докато страдам в центъра

О тя познава всяко счупване

А той не знае всеки лек

И мъчат се напразно те

Човек подир човек подир човек

Всичките страни са твои

А аз съм мъничък номад

О тя познава времето и всичкото

А той познава всеки глад

Твои са хипотенузите и музите

Твое е времето и всеки ад

Твои са всички "ох* и "ах"

Твои са медузите, контузиите и всяка рима

В този стил

Твои са илюзиите,

Твоя е и истината

Странно

Не намерих подходяща рима

Сигурно е твоя и тя

Живота и смъртта ще да са твои

Умирането и живеенето - мой

Свобода и робство са твои

Оковите и окованите, чуковете, чукането ще да са мои.

Отдавна си там, Мадам

И всеки те знае

Искаш ни всичките, знам.

Само че Гошко нехае

I sure can love you from a distance

Можем да разменяме погледи

Над парата от кафетата

По някоя скрита фраза в клишетата

Като

"Много благодаря"

"Те са си такива!

" Обичам музиката в този бар!"

Мога да обичам отдалече

Виж

Дори не те погледнах онзи ден

Или в този преди това

Или в предишният

Не си спомням как изглеждаш

Как звучиш

И как се движат ръцете ти

Не помня как си пиеш кафето

И дали в салатата трябваше да има повече или никакви маслини

Имало едно време едно време

А времето вече го няма

Остава само пространството

А мога да те обичам от далече

Ако все още си някъде

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020