Тялото е гроб в самото дъно. Любовта се смее като котката на Шрьодингер. Животът е диалектика на спомена в стиховете на Ангелина Веселова.

Александър Арнаудов

*

Така виждам от нещата, които ми показваш:

Любовта, която се смее като котка на Шрьодигер,

Залезите над туловището на катрин,

Сивата мъгла вечер, медът по коленете,

Образ, който филтрирам, за да остане

Учтив въздух. Той прави правилен разрез на копчетата

Разсъблича ме, а аз съм противопоставена на цялата твоя система

Разсъблича ме топлия вятър над хълмовете,

Изобщо не помисляй, че си ти

Със твоята дефиниция за растителните полени

с близък по състав до естрогените април,

четвъртък и винил, превъртащ три пъти в минута.

Потушавам се, дробя се, разпадам се като дъжд

Наслагвам се между боровите и между кипарисовите,

Наслагвам се между корени, между умерените съпротиви,

Диалектики на спомените

Обърквам се по теб и тези ириси, по птичия им поглед

По раменете ти, по бежанските устни

По гледната ти точка за април.

По гледната ти точка за април.

*

снощи я сънувах

качвам се на терасата на техния блок и я викам

нея я няма вече там, баща й е починал, брат й се е пръждосал,

майка й се връща

аз скачам от терасата

наранявам крака си

отварям вратата на трабанта й и казвам: аз съм съученичката, помните ли ме, къде е тя

нали знаеш, че аз не я познавам вече

отвръща майка й

така понякога сънувам него, не че го мисля, но го сънувам

все едно е части от друг свят

топчета от миналото, които бутат топчета от настоящето

ти се опитваш да създадеш един свят отново, но когато го създадеш, трябва да го задържиш

ако изобщо трябва

И а-а-АЛА БАЛА

на кръстопът

във този град

площади храчат

тъмни храчки

потъват в бузите им

хлътнали

китайски дървени

играчки

димът вони

обвива духове

от подлези

и безистени

не виждат слънчев лъч

все пак

предлагат

слънчеви гоблени

прозрачен въздух

звезден прах

те просто ликвидират

стока

пристъпват нервно

пушат пред

прибират се

в една посока

изнизват се като от

джоб

на евтино билярдно

здание

крещят навътре в своя

гроб

в самото дъно на

мълчанието

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020