Душата е море, което чака своето име. Сънуваме очите си и тяхната безбрежност. Отиваме там, откъдето никой не се е завърнал в стиховете на Лили Спасова. 

Александър Арнаудов 

*
душата ми -
море
което чака свое име

сънуване за име

невъзможно е да бъда „нея”
и се влюбвам
в цялата безбрежност
на очите ѝ
сънувам
че се казвам „нея”
а ти успя ли да измислиш името ѝ

намери ме

ще се срещнем
там
откъдето
никой не се е завърнал
а дотогава ще живеем в паралелни светове
намери ме

когато говорим за любов

e
толкова естествено
да има точки на пресичане
споделена тишината

е
благослов

недоспала
гладна
различна от пресичането на съня на двама
понякога си тръгва
любовта

и само песента на малките щурци
полепва
върху устните
и миглите

                                   за спомен

а колко е добре
да не говорим
за любов

а тя да бъде всяка молекула въздух

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020