Четенето е по-важно за пишещите от писането. Да си призная, обичам и прозата, чета освен водещи съвременни автори, и такива от миналото. Прозата изгражда светогледа, който поезията изразява и който прави поезията.

Красимир Вардиев

Лято

Свлачището те повлече споменче
Свлачището ти изчисти гънките
Опъна бръчките изглади формите
Като пластик демиург те докара
Завинаги младо обло и хрупкаво
С еднакви завършеци изветрели малко
Композиция кръгова със златен пясък
В злачните гънки зад банския
Боцкане охкане неравноделни тактове
Без балканска музика субектите стигат
Зън зън зън като сън като сън
Камбанката на корабчето за разходки
Два километра линейни море отвсякъде
Страшничко е в изгнилата лодка
И покрай полуидиота с мегафона
Тръпката полазва босите пръстчета
Катери катери и стига до кратера
Лятното слънце изпържи негърчето
Последното се обеси а бяха десет
Но не се обичаха достатъчно никога

На Васил Прасков

Когато времето си взема
Разбираш имало е лихви
Причините са всички уважителни
Без капка уважение парадоксално
Когато някой си отива
Когато времената свършват
С данайските подаръци и танци
Недей унива нищото е наше
Родина бъдеще любов

Впечатления

Може да живееш с някого
Който твърди че те обича
Но да не те забелязва
Нито разбира
Всеки вижда отраженията
На ума си
А недохраненото съзнание
Се хвърля на образи
Думите глъхнат затиснати
От музиката
Превръщат се в средство
За получаване на повече
И няма да го понесеш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020