Самотата е котка, търсеща на кого да подари живота си. Не чакаме нощта, за да запознаем кожите си. Нашето лято е септемврийски залез в поезията на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

*

септемврийски залез
все по-късо
нашето лято

Нощ по желание

Не чакаме нощта,

за да запознаем кожите си.

Дърпаш пердетата,

запалваш нощната лампа.

Затварям очите си.

Тялото ми наедрява от целувки

в един атински квартал.

Ушите ми учат

любов на гръцки.

Преди да заспя

отварям очите си,

да проверя дръпнати ли са още пердетата

в твоята влюбена стаичка.

*
самотата
е котка
търсеща
на кого да подари
животите си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020