Мъката открива света. Вървим напред през времето. Прелистваме страниците на живота в поезията на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов

МЪЧИТЕЛНО

Мъките на майките
никога не свършват.
Малките мислят,
че откриват света.
Минутите милеят
за тяхното невежество.

Страниците на живота
се прелистват
една след друга.
А аз вървя през тях
само напред.
Затварям.
Пиша нова.
Само напред.
Книгата на живота
трябва да бъде
съвършена.
Всъщност не е.
Има правописни грешки,
дълги недовършени изречения.
Има многоточия.
Няма начин да поправиш миналото.
За това страница след страница -
само напред.
Като се замисля,
красивото в затворените страници
е повече от всичко останало.
За това си струва да се пише
тази книга.
Никой не знае колко дълга ще бъде.
Затварям поредната страница
и започвам новата на чисто.
Пиша със сърцето си.

НАЛОЖЕНО

Маска.
Кой съм аз
зад нея?
Пера мръсната маска.
Така се чисти съвест.

КРЪГОВРАТ

Сънува облакът в прегръдката на планината
своето речно детство.
Сънува, а снагата му
изтънява и полита нагоре.
Скоро планинският скат
става влажен и сам.
Там някъде в речните мечтания
се ражда нов облак.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020