Забравяме как се плаче. Тялото става спомен. Отваряме очите си и затваряме сърцето в стиховете на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

*
Отворих очите си
и затворих
сърцето
за всичко,
което ме
наранява.
Забравих
как се плаче.
Полегнах
върху ангелско
крило

*
Когато ме
гледаш
душата ми
танцува
Компарсита,
а тялото
приятно
се полюшва
в спомени

*
Лилавата нощ
ме притегля
в лилава
прегръдка.
Луната е
теменужено
откровена
в желанието
да мечтае.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020