Пропътуваме пътя от земята до небето. Живеем в корема на мрака. Изтичаме през раните си в стиховете на Ани Димитрова. 

Александър Арнаудов

*
някой ден
ще натоваря
всичките си желания
в лодка
и ще отплавам
в сърцето на океана

Обратно

няма мъртви хора
има умрели тела
и живи души
които пропътуват пътя
от земята към небето
и обратно
от небето към земята
както рибите се връщат
след като изхвърлят
хайвера си обратно

Симбиоза

в корема на мрака съм
в симбиоза с душата си
по стените на кухината
са описани падения и възходи
от минали урагани
сричам болката и радостта
с джобно ножче
правя разрез
през кървящата рана
изтичам преродена

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020