Никой не може да погребе свободата ни. Мракът не може да ни удържи в тялото. Въпросите имат спомени в новите текстове на Спаска Гацева. 

Александър Арнаудов 

 

Вечерни състояния 

3. 9 . 2020

1.

лято
без дрешки
е още морето

рибите скачат
в чужди обятия

белег си имам
от крясък
на гларус

пиша- удавница -
стих по бикини

2.

разтворена
книга съм

не смогва
Смисълът
да ме удържа в нея

не питам вече
никого
за нищо

въпроси имат
спомените само

3.

не казвайте
че съм умряла

наужким
пуснете по една
сълза за вас

и козирувайте
на нея

не може никой
Свободата ми
да погребе

2. 9. 2020

1.

не смогва мракът
в тая стая
да ме удържи

прегръщат ме
на мама дните тук

от всеки ъгъл
името ѝ
свети

2.

имам само
още един стих
под езика си

приспива
ме звън на камбана

и едно старо
звездно момче
звънарят

3.

притихнала долавям
само звуци

танцуват те
на дансинга
небесен

със сенките
на влюбени сърца

 

1. 9. 20

1.
не научих
как се ухажва
в случайните срещи

за какво да обслужвам
нечии слухове

2.
за глухарчето
днес се присетих

то ми каза веднъж
да не вярвам
че Бетовен е глух

3.

ей така

като есен и зима
пролет и лято

тръгвам вече
за Млечния път
да попитам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020