Любовта е смъртоносен антидепресант. Небето се дави в кръвта ни. Луната умира всяка вечер в новите текстове на Ванеса Стефанова.

Александър Арнаудов

Пия
антидепресант
опияняващ
като мъртва любов
грижовен
най-смъртоносния

Депресия

Илюзията
която пръсна мозъка ми
ще изчука до смърт
и теб приятелю

дишай
издишай

Fuck me hard

Изчукай ме
веднага
неочаквано
без да питаш
целувай, хапи
удряй
напълни
черния труп
с бяла любов

Луната
вечер умира
от страх
студ
глад
дави се
в кръвта ми
сутрин
ражда се
безкрайна смърт

В
леглото
с капки токсична кръв
по лицето
питаш
какво уби
усмивката ми

I’m losing it

Спомена за теб
идва с капки дъжд
засилва се в мекотата
на любимо уиски
и умира задушен от дима
краден фас

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020