Представяме ви дебютната публикация на Божидара Цончева на страниците на списание Нова асоциална поезия. Авторката представя себе си по следния начин: „За мен: Името ми е Божидара Цончева. Още преди 8 години се зароди любовта ми към поезията. Защо любов? Защото любовта е всичко. Любовта ми към поезията бе за мен спасение и удоволствие. Аз съм човек на крайностите - пиша, когато съм щастлива и когато съм тъжна. Понякога думите не стигат, понякога думите са всичко. Първите ми публикувани творби са в специалното издание, по проект “Към нови предизвикателства” 2012г, към Литературно студио. А следващите, във вестник “Делник” 2013г." Успех и на добър час!

* 
Светът ми се запечатва в черно и бяло.
Не бягам от крайности.
Крайностите са най-сладкото нещо в живота.
Преживяваш ги трудно.
После те учат.
После си по-силен.
После си свободен.
После си всичко.
Живях в лъжа за баланса.
Изгубих се по средата.

* 
Казах ти, че постоянството убива.
Засмя се наум.
Засмях се, че няма да те има винаги.
Не боли от отсъствието.
Боли от присъствието
на някого.
В теб самия.

*
С доверие обличай ме -
събличай ме с душата си.
Поглеждай ме така, че да плувам
в море от сигурност.
От мене бягай само, когато видиш,
че те чувствам много близко,
когато не просто плувам, а се гмуркам в дълбокото.
Дотам, където се намира любовта.

Още една година

С годините, приборите на масата стават все по-малко.
Свеждат се до две, понякога и до една.
Звукът на телевизора е изключен.
Не ти трябва да знаеш какво дават по новините.
Обръщаш се и гледаш - очите, които гледат теб.
Минава време докато разбереш, че това е достатъчно.

Мъгла

Ето го съня, идващ от Големия мрак
и приглушеното тиктакане на часовника.
Появявам се там и после пак изчезвам,
повикана от мисли за отминали моменти.
Ясна картина от смях, топлина и думи - ти, част от всичкото.
Събуждане... И пак приглушено тиктакане на часовника.
Четири стени, празна стая.
Студенина, проникваща около теб.
Бял цвят, изпълнен с безразличие.

* 
Нека последната капка надежда се разпръсне по земята,
и ти,
и аз,
да разберем,
че всичко е сторено.
Всичко е направено.
До края.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020