Лятото е july evening, когато сърцето вие на умряло. Все по-далеч от писането, все по-далеч от литературата, все по-близо до края: представяме ви последните стихове на апокалиптичния редактор на Нова асоциална поезия - Васил Прасков.

небесната река

танцувай залеза
щастието е силно като смъртта
и слънцето да грее
и светът да свети
то е болно
и влюбено
в чадъра ти

july evening

расте наивната тайна
на лятото

очите са отворени като небето

животът който изгубихме
животът който ни изгуби

днес е сън
като всеки друг
кучето ми се казва стихотворение
и вие на умряло

fuck off matter

в черното лято
всички възкръсват

никой не умира
живи не са се раждали

българия е гробище
в което проста кърджалийска путка
лежи под карантина

на д-р иванова

светът започва
със самоубийство следобед
и няма глас
и няма край

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020