New Asocial Poetry

View Original

Ивона Иванова - Самоубийство следобед

Лятото свърши, събираме труповете и продължаваме отвъд. Септемврийският брой на Нова асоциална поезия започва със Самоубийство следобед и най-новите стихове на д-р Ивона Иванова.

 

Paranoid park

лунното затъмнение е под хоризонта
на северния бряг съм
участвам в южна пролет
пиша източни пиеси
следваща спирка западен парк

 

Самоубийство следобед

светът пречупва всеки
ягодово дайкири
в тъмните поля на Хемингуей
накрая всички свършваме
с двойно дуло в устата

 

Smells like teen spirit

покланям се на изгрева
усмивката ми е на задната седалка
пускам си Нирвана и заспивам зад волана

 

Happiness is a warm gun

в излишното извънредно положение
ни бичуват
татуират номера на тила ни
лишават ни от собствената ни първичност
нямам търпение да свърши
за да съм пак само в твоя гроб

 

Гайдлайн на жалкото ми съществуване

по нощница разхождам се
млад мъж в червена стена
не се обръща блъска се
в изветрялите ми вени
облечен в бяло минава
като шарената сянка по ръката ми
ютията не е студена
ютията болезнено гореща
се казва Юлия

 

Down the rabbit hole

атипични зайчета
блистери в емоции
осъзнаваш себе си
състояние пред кома
никога не си се наспивал така
като се събудиш вече нямаш минало

 

Актьорско майсторство

девет кръга свещи
деветте кръга на ада
болката не намалява
нито тъгата
мъжете са страшна примка
увиват се като лиани
около шията ти
шият бесилка или копче до гроб

 

Brain salad surgery

в главата ми е постоянно парти
от което искам да избягам
ти искаш само внимание
а аз съм с attention deficit hyperactivity disorder
I'm smokin something much louder
lower your eyelids to die with the sun
мълчанието на агнетата ме убива бавно
като отдалечаване

 

Happy shiny people

не мога да тръгна в тази посока
никой не може
вземи си бонбoнче
чувам звука на тракащи зъби
погребалният ми марш

 

The Killing of a Sacred Deer

възпявам електрическото тяло
и обикнах атомната бомба
не се страхувам от живак
от другата страна на пътя ме чакат врати
отварям ги една по една и се усмихвам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020