Когато затвориш стиховете между страниците на тефтера, чувствата – в сърцето, себе си – между четири стени... избуява пролет през дъждовете на мъртвите и зелените очи на любовта. И се връщаме към Сътворението, до реброто, до самотата, до началото...

Една особена пролет и затворен май – в най-новите текстове на Илияна Делева на страниците на списание НАСП.

Ива Спиридонова

*
От реброто ти, Адаме, създаде ме Той,
а ти счупи реброто ми –
веднъж от страст,
друг път от ревност,
трети път от злоба,
четвъртият път дори не разбрах от какво.
Толкова ли искаш да приличам на теб?
И аз като тебе, да бъда само с едно ребро.

*
Вали из ведро на задушница,
те сякаш ни казват:
„Постойте,
не идвайте тук, по гробовете,
и без това ние сме другаде.
Мислете ни без ден и дата,
мислете ни колкото можете,
простете си,
ние сме с вас
и с вашите грешки и радости.
Да бъдете с нас не значи
да ходите по гробовете,
мислете просто за нас,
не слагайте лишен прибор на масите,
не ни носете на гроба храна,
хранете се заедно,
не палете свещи в дъжда,
за нас са звездите запалени.“

Вали из ведро на задушница,
те сякаш ни казват:
„Постойте,
живейте живота сега.
При нас
ще дойдете после.“

*
Толкова ме е страх
да не би самотата да е причина,
да не  би суетата да е отговорна,
да не би да не е съвсем невинна
тази объркана,
толкова плаха и крехка любов...
Но не зная как да я проверя,
как да я подложа на изпитание
и как се постига
познанието,
че е истинска и отговорна...
Толкова ме е страх,
но повече от това
да не я погубя,
изгубя,
нараня,
убия
от толкова страх.

*
Облаците са усти на дракони,
но не ме захапват – отминават.
Облаците носят над главата ми
само обич.
Само нещо чисто.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020