Времето е тишината помежду ни. Птиците валят от небето и пролетта си отива. Връщаме часовника, за да намерим светлина в поезията на Деница Минева. 

Александър Арнаудов 

*
под усмивката
на гръбнака
от няколко дни
прешлените ми
какавиди
и пеперуди са
аз раждам

крилата им

*
повече от месец
пролетта е без теб
капките по небето

птици
които валят

и песента е

тишината
помежду им

Един час напред

пропуснатото време
за първи път
залог е

за повече светлина

Вали

и вали
като стъпки
не се чуват
но все пак вали
и е ключ
този дъжд
за толкова незаключени врати
този ключ
този дъжд
ще вали
а ние
сме ноти
и сме ключ
без врати

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020