Търсим молитви в сенките. Гледаме унесени в дъното. Истината е в хоризонта и новите текстове на Тодор Ников. 

Александър Арнаудов 

Белград

припомни ми за Тито
за Лепа и Yugo
върни ме още назад
към Легията наша
и в Стари град да се целунем на Калемегдана
а след бомбите
ще се изкъпем във Сава
ти ще поемеш после по Дунав
модерно на запад
аз ще си спомням тук
любовта ни голяма

Църква

упойващо силна
проникваща мощ
в долината застлана
с прошепнати високо
молитви
и там във сянката
простряна от златния
кръст
аз гледам унесен нагоре
дълбоко от дъното мое

Подземията на Достоевски

жажда за вяра
укрепва душата
обич да вижда
че обичан е той
в подземията лъч не озарява
от самата истина извърнат
Фьодор отпътува
към хоризонта на степта
само със Спасителя

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020