Никой не може и не бива да върви срещу природата на любовта, особено когато диша в стихове. Вечните ѝ закони - в поезията на Димитър Пенчев.

Ива Спиридонова

Природа

Любовта ми е кълн
под асфалт.
При всеки влажен поглед
го разкъсва –
устремена нагоре,
иска да диша щастие.

Ин и Ян

Един слънчев ден разбрах –
сянката е моята
тъмна страна.
Иначе не би се крила
от светлината зад мен.

Илюзии

Влюбен съм в стиховете ти.
Ако беше по-близо,
може би, щях да бъда в теб.
Но сега съм просто мечтател
в земята на поезията.

Констатация

Тя е толкова
всичко за мен,
че всичко друго
е нищо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020