Нощта позна въпросите, но поражението даде отговорите - отвъд линията на (не)допустимото в най-новите стихове на Мария Стоева, където се „превърнахме във всичко, което не очаквахме“.

*
Бързо като
в линията
на недопустимото.
Аз бързам тихо,
любовта ти се шири
бавно
в душата ми.

*
Нощта позна въпросите.
Засия
като
в уморена невъзможност.
Когато чакането
познае
неочакваното,
утрото
промъква
тихата забрана
в мислите ти.

*
Превръщам се в загадка.
Превръщаш е в сянка.
Превръщам се в мълчание.
Превръщам се в страдание.
Превръщам се в носталгия.
Превърна ме в отчаяние.
Превърнахме се
във всичко,
което не очаквахме.

*
Така ми заблестя в сърцето,
че ме заслепи...
Така ми пожела
спасение,
че се погубих,
така ме спаси,
че съм неспасяема.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020