Ирина Мачкърска е родена през пролетта, в град Пловдив. Псевдонимът Рьо Нен е вдъхновен от историята на будистката монахиня Рьонен и означава „Да осъзнаваш ясно“. Рьонен е живяла през 18-ти век, творчеството и талантът ѝ я правят една от първите придворни дами на китайската императрица, но скоро тя осъзнава празнотата и преходността на земния живот, съзнателно разрушава красотата си и се отдава на Бог. Днешната Рьо Нен има остър поглед към реалността и свой собствен неповторим стил. Пише кратки стихове, който „удрят“ право в целта. Вдъхновява се от философия и религия, което дава дълбочина и многопластовост на творчеството. Рьо Нен не се ограничава със земната реалност, гради свои светове, в които метафизиката и безтегловността отпращат читателя в едно чисто измерение на духа.  С радост представяме дебютната публикация на авторката – нейна селекция от прекрасни миниатюри, на страниците на списание „Нова Асоциална Поезия“ в особеното лято на 2020-та година.

Ива Спиридонова

*
черна топка
върху снежно дърво
гарванът зъзне

*
зима
никой не сънува
очите на старата гейша

*
кротува
в ъгъла на храма
окото на надеждата

*
толкова сме близки
на една любов
разстояние

*
каква е тази пълнота
когато съм до него
стига за всичко

*
заспивам на топло
в очите ти
литвам и светя

*
зима
посиняла без обич
жена

*
пролет
свила се
в оче на теменужка

*
пред буря – луд вятър
елите
поли на дервиши

*
жилести клони
не ще да чуе слънцето
тази бреза преди пролетта

*
съкровище ли намери
сиротинко
тази неделя в храма

*
до спящо дете
слънчево зайче бяга
в неделя

*
врабче люшна
шипката
коледен дух

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020