Само дъното чува евангелието на морето, когато сърцето е безтегловност и тишината се превръща в отвъд и памет. Представяме ви последните стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия Александър Арнаудов, който наскоро получи първа награда от Националния литературен конкурс Море 2020.

убежище

часовете разполовяват човека
и вграждат нощта
като радиовълни
предаващи края на света

самотата е моето съществуване
тишината повтаря името ти
и се превръща в дом
където смъртта ни сънува

очите са безпощадна зима
която показва пътя
обратно в телата ни

ако четеш това
значи вече ни няма

паметник

камък по камък
броя разстоянието
от света до дъното

смъртта е първата половина от живота
а тишината е нейната памет
от която не мога да си тръгна

хлад

няма никой в тялото
което спи на моето място
стената носи усмивка
и попива лицето ми

мракът превзема мястото
в гледката
смъртта е недостатък
на тишината

безтегловност

тишината се превръща в памет
на корабокрушение

облаците събират морето
в ръцете ни
нощта лежи
на прага на телата

в този свят
няма да бъдем
отнасям светлината до дъното

евангелие на морето

нощта облича телата ни
и живее като нас
за да се хвърли в дълбокото
на последния ден от живота си
и да чака
светлината на очите

само дъното
прегръща усмивката ѝ
като времето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020