Събираме себе си от светлината. Гласът ни звучи в небитието. Животът е лабиринт на самотата в текстовете на Гергана Златкова. 

Александър Арнаудов 

*
Сред
слънчевите
лъчи
събирам
себе си
от
разпилени
отломъци

залепвам
с маджун
душата си -
прозорец
без рамка

Към Тезей

Ще татуирам
кожата ти...
Ще се влея
с мастилената
нишка
в порите ти,
за да те изтегля
от лабиринтите
на самотата ти...

По Новалис

1. 

Музиката е съчетание от тоновете и звуковете в природата, пречупени през светоусещането на композитора.
Тя продължава да звучи в представите (небитието), когато
пръстите на музиканта престанат да докосват клавишите…

2.

През увеличителната същност на многоъгълните перести космически
мъглявини се увеличават и пречупват, пулсирайки, милиарди лъчи от
непознати за човешкото око, пъстри цветове...
Безкраен танц от багри и светлини!

3
Играта между вода
и светлина
превръща образа
в статистическa съвкупност
от фрагменти -
хиляди повтарящи се късове
от цялото, събрани
в друго,
ново цяло...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020