Лечението на живота е експериментално и поезията е един от най-красивите му странични ефекти. Всичко произлиза от кръвта в най-новите стихове на Стефания Милева и апокалиптичните референтни стойности на списание „Нова асоциална поезия“.

Всичко
произлиза от кръвта
всяко нещо
в живота
има референтни стойности

*
Горчилката
от разстоянията
не се топи
лечението е
експериментално
сутрин чаша надежда
вечер хапче търпение
страничните ефекти са
мълчание
тишина
болка
безсмъртни като спирала
на времето
като всички измислици
в любовта
като копнежен сън
прогорен от слънчево зайче

*
Магическите фенери
на въображението ми
бързаха
да те осветят отвътре
нямах търпение
да се очаровам
от цветните диапозитиви
на живота ти
влязох в теб
плахо
очакващо
настаних се удобно
в радостния капан
и тогава ги видях
черно-бели
прожектирани върху
каменната стена
на сърцето ти

*
Умряло птиче
върху пейката на гарата
седя до него
залутана
из лабиринтите
на метафизиката.

*
Птичките
които чупят прозорците
за да умрат
в стаите
пронизват сърцето ми
заедно
с ледените игли
на проливния дъжд

*
Седем пъти по седем
снежни рози
и чаши
за твоя несъстоял се
рожден ден
щастливото ти число
валяк
от каменни чувства

*
Над главите ни
мина облак
сянката му се отрази
в локвата където
една маргаритка
лежеше подпряна на лакът
вместо да я прескочим
заобиколихме я смирено
последното листенце
каза
ще ви има

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020