А след дългата зима намериха само ризата му на двора. Намериха я, като се стопи снега.
Няколко диви теменужки бяха пробили излинелия плат и цъфтяха. Приличаха на малки очи.

Марио Стоев-Анхело

*
а птиците
ще чакат хората
да се завърнат
някога

клиничен оркестър
свири танго

*
пия гъдулков сок
и трия гърдите си
в тях има сърце
с лък

залостени
в капана
тъй живеят
страховете

иде ми
да навия времето
на кълбета
да рисувам облаци
и кръстове

неделя
ден за баня
къпят труповете

*
снега се стича по стряхата
стара
изпраното небе от зимата
предрича
календара

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020