Очите на смъртта забравят, че още живеем. Изгубихме деня и търсим истината за него. Небето изтича от стъпките на зимното слънце в новите стихове на Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов 

СНЕГОТОПЕНЕ

пролетта е студа
завалял от очите ти
след внезапна
лавина от нежност

ПРОЛЕТ

сънят
върху очите
на смъртта
все още ме забравя
и живея

МЪРТВИ ЗАЛЕЗИ

небето е олово
и изтича
от стъпките
на зимното ми
слънце

ЕЖЕДНЕВНО

изгубихме деня
за да потърсим
истината
в него

ВИСОКОСНА ГОДИНА

заменям
ден в повече
за сърце по-малко

ВКУС

събличам солта от сълзите ти -
да бъдеш до крайност
оголен

ОЧАКВАНЕ

да включиш таймера
в машината на времето
да ти разместя въздуха
с кубици от присъствия

накрая да признаеш
че само мене си
очаквал

НА ТРЪГВАНЕ

имам сили
да гледам след теб
понеже зная

винаги се връщаш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020