Господ наднича в очите ни. В карантината всеки поглежда в себе си. Търсим спасение в новите текстове на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов 

НА УЛИЦАТА С МАСКИ

Целуваме парчета плат.
Търсим защита в тях.
Защитата е в Бога.
Но той дали е в това парче плат?
Сменяме житейските си маски
с платнени.
Това си е промяна.
Еднакви сме
в безличието си.
Само очите блестят различно.

ЕЖЕДНЕВИЕ

Онлайн безкрайност.
Лимон, джинджифил
и крем „Здраве”.
Алкохол и телевизор.
Всеки търси смисъл.

ИСТИНА

Ръкавици без ръце,
Маски без лица.
Съчувствие без чувства.
Признание без признателност.
Само от детските очи
Господ наднича в душите ни.

КАРАНТИНА

По Божи промисъл
поглежда всеки в себе си.
Каквото намери там,
това ще отнесе.
Прозрение или самосъзнание?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020